УЧЕНИЕ ЗА НЕНАСИЛИЕТО
Предисловие
Етиката е един от разделите на философията. Темата за насилието и ненасилието е една от главните теми в етиката.
Насилието и ненасилието представляват различни реакции на хората, когато се сблъскат с несправедливост. Светската философия определя три възможни линии на поведение на човека пред лицето на несправедливостта.
1) Пасивност, малодушие, страхливост, капитулация;
2) Ответно насилие;
3) Ненасилствено съпротивление.
В социалната философия се смята, че активното насилие в отговор на причиняваното зло е по-добро, отколкото пасивността, доколкото покорността и малодушието само поддържат насилието и несправедливостта. Избягвайки противопоставянето, човек отрича своите права на свобода и отговорност.
Като по-нататъшно развитие на активното противопоставяне на несправедливостта се смята ненасилственото съпротивление, което прехвърля противопоставянето на насилието в качествено по-различна нравствена плоскост. Човекът, издигнал се до позицията на ненасилието, за разлика от покорния и пасивния човек, изхожда от признаването на ценността на всяка човешка личност, той действа от позицията на любовта и стремежа към всеобщо благо.
Най-великият практик на принципа на ненасилственото съпротивление е Махатма Ганди, постигнал освобождението на Индия от властта на Британската империя без нито един изстрел. „В резултат от поредица кампании на гражданската съпротива, независимостта на Индия беше върната по мирен начин, което стана най-голямото постижение на политическите активисти вероятно за цялата история“, се казва в Укипедия.
Обаче малцина са тези, които свързват метода на ненасилствената съпротива с един от древните религиозни принципи – ахимсата.
Да се обърнем към речниците:
„Ахѝмса(санскр.) – поведение и начин на действие, при което първото изискване е да не се нанася вреда – ненасилие. Ахимсата се определя като поведение, водещо до намаляване на злото в света, насочено срещу самото зло, а не срещу хората, създаващи това зло(липса на омраза)“.
„Ахимса – непричиняване на вреда, неубиване, ненасилие, непричиняване на вреда на всичко живо(хора, животни, растения) никога и по никакъв начин – нито с мисъл, нито със слово, нито с действие“.
Философското понятие за ненасилието, или ахимсата, има своите корени в древните индийски религиозни учения. Бидейки вярващ човек, Махтма Ганди се опитваше да приложи на практика принципите на индийската религиозна философия.
„За мен ненасилието е не просто философска категория, това е закон и същност на моя живот… Ахимса е основа за търсенето на истината. Тези търсения са напразни, ако не се строят върху основата на ахимса. Ние всички сме направени от едно тесто, всички сме деца на един Творец и божестените сили в нас са безгранични. Да се омаловажава човешкото същество означава да се омаловажават тези божестени сили и така да се причинява зло не само на това същество, но и на целия свят. За мен винаги е било загадка, как е възможно хората да смятат за почетно унижението на ближния“.
Мохандас Карамчанд Ганди. Моят живот.
Принципът на ненасилието е широко разпространен в много източни духовни школи, такива като будизма, джайнизма, индуизма. В джайнизма ненасилието е основен обет, от който произтичат всички останали. Джайнистите, приели обета на ахимса, дотолкова се грижат за всичко живо, че си слагат превръзка на устата и метат пред себе си със специална метла по време на ходене, за да навредят случайно дори на най-малкото насекомо.
Принципът на ненасилието се изповядва и в християнството. Идеалът за ненасилието е формулиран в Нагорната проповед на Иисус: „да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата“(Мат. 5:39). На този принцип съответстват също и заповедите „Не убивай“ и „Възлюби ближния като себе си“.
Обаче независимо, че количеството на последователите на различни религиозни течения в света постоянно расте, хората на практика престанаха да разбират и възприемат съдържащите се в древните религиозни системи истини.
Да насочат погледа на човечеството към Древното Учение, което съществува в продължение на цялото му развитие, са призвани Посланията на Владиците на Мъдростта.
В този раздел под формата на Послания и фрагменти от Посланията на Владиците на Мъдростта се съдържа Учението за ненасилието. Трактовката на това Учение се различава от трактовките, които се срещат в светските философски системи, доколкото на първо място в даваното Учение стои Бог и подчинението на Неговия Закон.
Така към трите изброени по-горе реакции на хората към несправедливостта и злото се добавя още една реакция – непротивене на злото не само с физическо насилие, но и с каквито и да било негативни мисли и чувства, смирение пред несправедливостта.
От гледна точка на съвременния човек такава реакция може да граничи с глупост. Обаче всичко зависи от нивото на съзнанието, на което се намира човека, от гледната му точка на случващите се около него събития.
Ако се разглеждавсичко случващосе като следствие от извършени някога от човека действия, то всяка несправедливост, с която се сблъсква той, е била създадена именно от неговите собствени действия в миналото. Следователно всяка ответна реакция на тази несправедливост както под формата на действие, така и като мисъл и слово, ще означава създаване на нова несправедливост в бъдеще.
Затова най-висшата реакция на човека на всяка външна несправедливост ще бъде смирението пред тази несправедливост.
Това не са външни, а вътрешни процеси, протичащи вътре в човешкото същество.
За да бъде способен на такава реакция, човек трябва да притежава много високи духовни достижения, равни на достиженията на Христос или Буда.
Затова привидната външна пасивност или бездействие в този случай е съпроводена с огромни духовни усилия. Иисус Христос не само е учил на ненасилие, но е бил способен да отговаря с ненасилие на всяка несправедливост. Той демонстрира това положение на своето Учение, смирено приемайки разпятието на кръста. Жертвата, която Той принесе, пробуди сърцата на много поколения християни и ги насочи към един от най-важните аспекти на Древното Учение – Учението за ненасилието.
Този аспект на Учението е възможно да бъде осъзнат и приет единствено с едновременното приемане на такива важни Закони, като Закона за Карма и Закона за реинкарнацията. Необходимо е да се вярва във Висшия Закон, който съществува в тази Вселена, който иначе може да се нарече Бог. И е необходимо да се подхожда с цялата отговорност към всичко, което се случва в нашия живот и да се възприема всичко случващо се в неразривна връзка с единната матрица на всичко, което съществува във Вселената и нашите собствени действия в миналото.
Обаче ще подчертаем, че всеки етап от развитието на човешкото същество ще има свой алгоритъм на ответна реакция на злото или несправедливостта. За едно ниво на съзнанието това ще бъде желание за бягане, скриване от несправедливостта или насилието, за друго ниво на съзнанието отговорът ще бъде насилие(„око за око, зъб за зъб“), за трето ниво на съзнанието –поставяне на лявата страна, ако са ни ударили по дясната.
Ако все пак се стремим към висше ниво на осъзнаване, то след много години и дори животи, посветени на духовно усъвършенстване, ще дойде разбирането, че външното проявление, обкръжаващата ни илюзия съответства на нашето ниво на съзнание и че променяйки съзнанието си, усъвършенствайки го, ние фактически сме способни да получим около себе си по справедливо устройство на обществото и на целия живот.
С други думи, премахвайки от съзнанието си агресията, омразата, неприязънта и заменяйки тези несъвършени състояния с Любов, Състрадание и Милосърдие, ние влияем на всичко, което ни заобикаля в нашия свят и усъвършенстваме този свят.
Нещо повече, колкото по фини Божествени проявления сме способни да задържаме в своето съзнание, толкова по-голямо влияние оказваме върху обкръжаващия ни свят.
Ръста на духовността сред членовете на обществото, появата на хора с ниво на съзнанието като на Христос и Буда, са способни да променят всички области на човешкия живот – политиката, икономиката, образованието, културата, науката, техниката. Така, ако начело на държавите стоят високодуховни хора, няма да се налага, подобно на Махатма Ганди, да се използва принципа на ненасилието за постигане на политически цели; в този случай политическите цели ще се постигат от само себе си. Още в 5-ти век пр.н.е. древногръцкия философ Платон е писал за това.
В своите Послания Владиците говорят за необходимостта да се изключи от човешкото съзнание такова чувство като борбата. Когато състоянието на борба напусне съзнанието на по-голямата част от човечеството, автоматично ще спрат войните, терористичните актове, всяко насилие.
Промяната на съзнанието се получава като резултат от нравственото усъвършенстване на човека и е закономерен етап от еволюционното развитие на човечеството.
Учението за ненасилието не означава, че хората трябва незабавно да спрат всякаква дейност във външния свят и да се занимават само със самоусъвършенстване. Необходимо е постоянно да се прокарват Божествените принципи в нашия повседневен живот. Независимо колко живота ще са необходими за това.
Вие сте духовни воини
Възлюбеният Сурия, 14 март 2005 г.
… Вие сте воини в този свят, духовни воини, и водите непрекъсната битка. Тази битка е започнала от началото на илюзорното проявление и тя ще завърши след като Вселената завърши своя цикъл на съществуване и проявените светове се свият и престанат да съществуват. Дотогава ще продължава битката на противостоящите си една на друга и преминаващи една в друга сили на светлината и на тъмнината.
Вечно движение, вечен стремеж и вечна опозиция на развитието.
Въплътеното човечество има различни нива на съзнание. Различните нива на съзнание разбират тази битка по различен начин и по различен начин се опитват да участват в нея. Действително, всичко се определя от съзнанието на човека. Опитайте да кажете на рицаря от средните векове, готвещ се за поход в защита на гроба Господен, че той не разбира правилно водещата се в този свят битка.
Опитайте във вашето време да кажете на терористите-самоубийци, че те неправилно разбират водещата се битка.
Опитайте да кажете на тези хора, които са получили учение от предишния посланик и се опитват със слово да раздават правосъдие на тази Земя, че неправилно разбират тази битка.
Можете да си представите как ще завършат опитите ви да убедите тези различни хора, че не са прави.
Това е тяхното ниво на осъзнаване на Божествената реалност. И те са готови искрено да пожертват много в живота, дори да пожертват самия живот за победата на тези сили, в защита на които се обявяват.
Проблемът се състои в това, че нивото на съзнанието на тези хора се определя от това, в защита на кои сили се обявяват реално.
Ако те имаха съзнанието на Буда или на Христос, биха разбрали, че всяка проява на борба във физическия или в по-фините планове на мислите или чувствата способства за умножаването на илюзиите.
А двете сили, борещи се в рамките на това творение, представляват точно илюзорните сили, насочени към приумножаване на илюзиите и силите на Реалния Божествен свят, които са насочени към намаляване на илюзиите. Това е битка на Небесата, която ще продължава дотогава, докато съществува проявената Вселена, докато съществуват проявените светове.
Тази битка, доведена до съзнанието на сега живеещите хора, се възприема от тях според нивото на съзнанието им. И действията им в тази битка напълно се съгласуват с онези енергийни и кармични наслоявания, които те са получили в миналото. И тези рицари, които са били готови да убиват неверниците в своята според тях справедлива битка за Христос, сега воюват с помощта на словото и продължават да ограничават силите на мрака и да се борят против тях, но с малко по-различни средства.
Ако им кажете, че постъпват неправилно от гледна точка на учението на Буда и Христос, те никога няма да ви повярват. Защото това е тяхното ниво на съзнание.
Енергията, която се съдържа в техния електронен пояс, трябва да се изчерпи, тя ще се завръща при тях отново и отново в различните въплъщения, дотогава, докато тяхното съзнание не се извиси до такава степен, че да започнат да разбират истинския смисъл на водещата се в този свят битка.
Тази битка ще съществува дотогава, докато съзнанието на човечеството я допуска в своето човешко съзнание.
Светът представлява отражение на съзнанието на човека. Индивидът, който постига съзнанието на Буда, който в медитациите достига до състоянието, наречено нирвана, разбира, че там няма никаква борба. В това състояние съществува само любов, хармония, блаженство, радост. Всички Божествени качества, непомрачени от низкото състояние на човешкото съзнание.
Виждате ли около себе си много Буди в състояние на медитация?
Можете да не ми повярвате, но един такъв Буда е способен да поддържа баланса на цялата планета.
И когато във вашите градове, на пейките в парковете и под дърветата се появят Буди в медитация и просто никой няма да им обръща внимание, защото това ще е толкова естествено явление, колкото разхождащите се с четириногите си приятели пенсионери, когато това стане, няма да има тероризъм, няма да има разгорещено спорещи догматици, представляващи различни религии и доказващи един на друг, че тяхното разбиране за Бога е най-истинското.
Но докато стане това, всеки ще изчиства своя кармичен багаж и ще се среща с тези ситуации в живота, които ще го подтикват към ново ниво на съзнанието, на ново стъпало, водещо към постигането на Божествената истина.
…
АЗ СЪМ Сурия.
Цикълът от лекции на тема «Учение за ненасилието»
е подготвен от Т.Н.Микушина
http://university.sirius-ru.net/etika/uchenie_o_nenasilii_01.htm