Уводна лекция. Предмет на етиката
План на лекцията:
1. Как се е появила етиката?
2. Съдържание на термините етика, морал, нравственост.
3. Моралът от Божествена гледна точка.
1. Как се е появила етиката?
Преди да разгледаме предмета на етиката, ще разгледаме нейния произход.
Етиката възниква заедно с философията и се явява раздел от нея. Философията като част от културата е възникнала в Древна Гърция. За това е спомогнало обстоятелството, че в Древна Гърция съществувала традиция на свободните дискусии, на умението да се спори, развила се в епохата на демокрацията, когато всички свободни граждани от древногръцките градове се събирали на главния площад и съвместно обсъждали своите дела, изслушвайки всички желаещи и вземайки решение с мнозинството от гласовете.
Разбира се, хората са притежавали способността да мислят още от времето, когато са получили разум (т.е. преди милиони години). Но като дисциплина с определена понятийна система, философията се е зародила в средата на първото десетилетие пр.н.е. Философията като дисциплина се появява тогава, когато човек отделя себе си от заобикалящия го свят и започва да разсъждава за отвлечени понятия.
В Древна Гърция философията започнала да се разделя на три основни части: логика, метафизика и етика. Като част от философията, етиката се стреми да формира понятия, които не са всеобщи, а се отнасят за най-общите форми на поведението на човека. Предметът на етиката е изучаване на постъпките на хората с цел извличане на закономерностите на неговото поведение. В същото време етиката се представя като изкуство да се живее правилно, опитвайки се да отговори на въпросите: в какво се състои щастието, какво е добро и зло, защо трябва да се постъпва така, а не иначе, и какви са мотивите и целите на постъпките на хората.
Етиката също така е не само съставна част на философията, но, по същността си, е гръбнака на културата. На всички етапи от историческото развитие на културата, етичните норми са изразявали нейното основно съдържание, а откъсването на културата от етиката винаги се е съпровождало от упадък.
2. Съдържание на термините етика, морал, нравственост
Терминът „етика“ произхожда от древногръцката дума „ethos“ (етос). Първоначално под „етос“ се е разбирало място за живеене, дом, жилище. Впоследствие то започнало да придобива смисъл на устойчива природа на някакво явление, обичай, нрав, характер.
Върху основата на думата „етос“ в значението му на характер, Аристотел образувал прилагателното „етичен“, за да обозначи специален клас човешки качества, които той нарича добродетели. Етичните добродетели са свойства на характера, на темперамента на човека, наричат ги още душевни качества. За обозначаване на съвкупността от етически добродетели и за отделяне на знанията за тях в специална наука, Аристотел въвел термина „етика“.
За точен превод на понятието „етичен“ от гръцки на латински Цицерон е конструирал термина „moralis” (морален). Той образувал този термин от думата „mos”” – латински аналог на гръцкото „етос“, означаващо „характер“, темперамент, обичаи. Цицерон в частност е говорил за моралната философия, разбирайки под това същата област от знания, която Аристотел нарекъл етика. В IV век от н.е. в латинския език се появява термина „moralitas” като аналог на гръцкия термин „етика“.
Тези две думи, с гръцки и латински произход, влизат в новоевропейските езици. Заедно с тях в много езици възникват свои собствени думи със същото значение като термините „етика“ и „морал“. В руския език това е думата „нравственост“.
В първоначалното си значение етика, морал и нравственост означават едно и също. С времето ситуацията се променя и на различните думи започва да се придава различен смисъл: под етика преди всичко се разбира съответния клон от знанието, науката, а под морал (нравственост) – изучавания предмет.
За етиката могат да се дадат следните определения.
Етика – специално хуманитарно учение (наука), чиито предмет е морала, а централен проблем – Доброто и Злото.
Целта на етиката е създаването на оптимален модел на хуманни и справедливи отношения, осигуряващи високо качество на общуването.
Главен въпрос на етиката, е да даде определение за това какво означава добро поведение, кое прави поведението правилно или неправилно.
Следователно в най-простата си формулировка моралът и етиката – това са представите на обществото и индивида за добро и зло, кои постъпки са добри и кои – лоши.
Може ли да се даде единно научно определение за морал?
Този въпрос е изходна точка в етиката през цялата история на тази наука. Различните школи и мислители дават различни отговори на този въпрос. Не съществува единно, безспорно определение за морала. И това съвсем не е случайно. Моралът не е просто това, което е. Той по-скоро е това, което трябва да бъде. И за различните народи и дори за един и същ народ в различните времена това „трябва да бъде“ съществено се различава. Например, „око за око и зъб за зъб“ на Моисей, с времето се променя на „ако те ударят по дясната буза, подложи и лявата“ на Христос [1].
В съвременното общество съществуват два подхода в разбирането на термините морал и нравственост. В първия случай те означават едно и също, във втория моралът се отнася за обществото, а нравствеността – за личността.
В съответствие с деленето на морал и нравственост в етиката могат да се отделят две направления: социална етика, изучаваща основите и развитието на морала в обществото и индивидуална, която разглежда повече източниците на вътрешното нравствено чувство.
При това представите на отделния човек могат да не съвпадат с представите на обществото. Така един човек, завладян от страсти, може да игнорира забраните и предписанията в обществото. И обратно, това, което е допустимо за обществото, може да предизвика неприемане у високонравствения човек (например употреба на алкохол, пушене, лов на животни и т.н.).
Така, етиката обхваща сферата на обективните представи на науката; моралът е сферата на обществените предписания, на обичаите; нравствеността е сферата на вътрешните нагласи, преминали през вътрешния регулатор – съвестта на човека. Обаче можем да употребим думите нравствен и морален в едно и също значение, например „нравствена постъпка“ и „морална постъпка“; „нравствено правило“ и „морално правило“.
И въпреки че досега не съществува единна формулировка за понятието „морал“, в обобщен вид можем да дадем такава кратка и обобщена формулировка:
„Моралът (нравствеността) е съвкупност от норми, ценности, идеали, нагласи, които регулират човешкото поведение и са най-важните съставки на културата“.
Защо е толкова важно да бъдем морални? Отговорът е прост. Да си представим двама души с еднакъв багаж от знания, еднакво интелектуално развитие и еднакво богатство. За какво ще използват те своите ценности – за добри или за лоши деяния? Само този от двамата, който е нравствен, ще насочи всичките си придобивки за благи цели. И колкото е по-висока неговата нравственост, толкова за по-високи цели той ще посвети не само своите богатства, но и своя живот.
3. Моралът от Божествена гледна точка.
Всичко, което казахме по-горе за морала, се отнася до сферата на възгледите на човешкото съобщество и отделните му представители. Но съществува висша гледна точка за морала – Божествения морал. Каква е неговата същност?
Бог е създал нашия свят по свои Закони. И хората, като Божествени създания, трябва да следват тези Закони, подчинявайки се доброволно на Божествения Замисъл. Следователно, колкото по-близо са вътрешните нагласи на човека до Божествените Заповеди, толкова човек е по-морален. Следването на Божествените Закони води човечеството по еволюционния път, неследването им го изхвърля от еволюционния поток и след това такъв „непослушен материал“ подлежи на преработка.
Можем ли да кажем, че човечеството еволюира целенасочено и устремено, следвайки законите на своя Създател? Моралната ситуация, която се е създала сега в обществото ни кара дълбоко да се съмняваме в това.
За изправянето на ситуацията и в помощ на човечеството, Бог винаги е изпращал и продължава да изпраща в света своите Помощници. Във всички времена този висш Морал са донасяли на Земята пророци и посланици на Бога под формата на Заповеди и Завети. С течение на времето тези Заповеди се оформяли в религии и философски учения. Изпълнявайки Божествените Заповеди, човечеството постепенно е еволюирало, подобрявайки се както индивидуално, така и създавайки традиции, които подобрявали човешкото общество като цяло.
В следващата тема ще направим исторически ракурс и ще разгледаме нравствените завети в религиите и ученията по света. Ще открием тяхното единство и ще проследим тяхното развитие.
Цикълът лекции за етиката подготи Е.Ю.Илина
Въпроси за закрепване на знанията
1. Как са възникнали термините „етика“ и „морал“?
2.Какво обобщено определение може да се даде за морал?
3.В какво според вас се състои висшият морал?
http://university.sirius-ru.net/etika/etika_00.htm
[1] В Нагорната проповед на Иисус Христос се казва: «Слушали сте, че бе казано: „око за око и зъб за зъб. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари дясната страна, обърни му и другата.“ (Мат. 5:38-39).