Единство на нравствените завети
в ученията и религиите по света
В различни исторически времена, когато било необходимо да се повдигне съзнанието на народите на ново ниво, Великите Учители на човечеството идвали на Земята като основатели на различни Учения, които по-късно прераствали в религии. Те давали на хората Божествени Заповеди, основани на тези справедливи духовно-нравствени Закони, на които се крепи порядъкът в цялото мироздание.
Тези закони направляват целия проявен Живот и без тях на Земята би царил хаос.
Всички заповеди на духовните Учители са били насочени именно към това, хората да могат да победят низшето в себе си и да дадат възможност на висшето в тях да се прояви.
Именно Нравственият Закон лежи в основата на всички религии. Истината е една, Законите на Мирозданието са единни и всички религии са път към Единния Бог.
Обаче по силата на своето несъвършенство, човешкото съзнание изкривява смисъла на дадените на Земята знания.
Златното правило на нравствеността
Първото, което присъства във всяка една религия, изразено в една или друга форма, това е „Златното правило на нравствеността”. Това е фундаментално правило на нравствеността, отразяващо нравственото изискване
„(Не) Постъпвай с другите така, както (не) би искал да постъпват другите с теб”.
То е възникнало приблизително в средата на първото хилядолетие преди нашата ера и възможно най-ярко въплъщава случилия се в онова време хуманистичен преломен момент. Названието си „златно” то получило през XVIII век в западноевропейската духовна традиция.
Това правило се е появило едновременно и независимо една от друга в различни култури: в индуизма, в будизма, в юдаизма, в християнството, в исляма, в конфуцианството, в изказванията на античните философи – което говори за единството на източника.
В различни формулировки то се среща в „Махабхарата”, в изказванията на Буда.
Конфуций, на въпрос на свой ученик, може ли цял живот човек да се ръководи от една дума, отговорил: „Това е думата „взаимност”. Не прави на другите това, което не желаеш за себе си”.
От древногръцките източници следва да посочим „Одисея” от Омир, „История” от Херодот, а също така, това правило се среща под една или друга форма при Фалес Милецки, Хесиод, Сократ, Платон, Аристотел и Сенека.
В Библията се споменава два пъти Евангелията при изложението в Планинската проповед (Мат. 7:12; Лк. 3:31). Също така, нееднократно са го произнасяли апостолите (учениците) на Исус Христос.
В Корана златното правило не е фиксирано, но то се среща в Суната, като едно от изказванията на Мохамед, който така учил на висшия принцип на вярата: „Правете на всички хора това, което бихте искали те да правят на вас и не правете на другите това, което не бихте желали за себе си.”
Евангелската формулировката на Златното правило на нравствеността носи положителен, утвърждаващ доброто принцип: „И така, както искате да постъпват хората с вас, така постъпвайте и вие с тях” (Мат. 7:12). Т.е. носи позитивното „прави“, за разлика от отрицателното „не прави“.
Веднъж възникнало, Златното правило на нравствеността трайно навлязло в културата и масовото съзнание и е залегнало във вид на пословици. Така, руска пословица гласи: „Каквото не обичаш у другите, самият ти не го прави”.
Това правило най-често се осмисляло като основополагаща, изключително важна морална истина, съсредоточаване на практическата мъдрост и било един от постоянните предмети на етичните размишления.
Единство на нравствените завети
Законите на Ману. 1
В индуистките текстове Ману е званието на прародителя на човешкия род. Споменава се за 14 такива Ману. Всеки Ману управлява за период от време, наречен манвантара. Законите на Ману, известни на съвременното човечество, се приписват на Вайвасвата Ману, прародителя на петото човечество (Пета Коренна Раса). Неговите Закони били създадени много хилядолетия преди ерата на християнството.
„Смирение, отплата за злото с добро (извадено от ЕПБ), умереност, честност, чистота, овладяване на чувствата, познаване на шастрите (свещените книги), познание на върховната душа, правдивост и въздържание от гнева - такива са десетте добродетели, от които се състои дългът. Онези, които усвоят тези десет заповеди на дълга и усвоявайки ги, ги прилагат в живота си, ще достигнат върховно състояние.“ (Законите на Ману. Кн. VI, шл. 92).
Законите на Моисей
Нравствените закони, които донесъл на хората еврейският пророк Моисей (учените-библеисти обикновено датират живота му между 15 - 13 век п.н.е.), са отразени в Стария Завет в две книги от Петокнижието на Моисей „Изход” и „Второзаконие”. Според преданието, Моисей, духовният водач на евреите, ги донесъл от планината Синай във вид на каменни скрижали, съдържащи десет Божии Заповеди. Тези Заповеди почитат не само евреите, но и християните в целия свят. Привеждаме ги в съкратен вариант.
1. Да нямаш други богове (освен Господ).
2. Не си прави кумир.
3. Не произнасяй името на Господ Бог твой напразно.
4. Спазвай съботния ден.
5. Почитай баща си и майка си, за да се удължат дните ти.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не произнасяй лъжливо свидетелство срещу ближния си.
10. Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито полето му, нито роба му, нито никакъв негов скот.
(Изх. 20:2-17; Втор. 5:6-21)
Етичните принципи на Махавира Джина
Махавира Джина (599 г. преди н.е. – 527 г. преди н.е.) е проповедник и съвременник на Гаутама Буда. Основател на древноиндийската религия джайнизъм. Джайнизмът проповядва ненасилие и ненанасяне на вреда на никое живо същество в този свят. Философията и практиката на джайнизма са основани главно върху самоусъвършенстването на душата, за достигане на всезнание и вечно блаженство.
Съществуват пет основни етически принципа – 5 обета, които последователите на това учение трябва да изпълняват.
1. Да не се причинява вреда на живото (ненасилие).
2. Да бъдеш искрен и благочестив (правдивост).
3. Да не се краде.
4. Да не се прелюбодейства.
5. Да не се стремиш към придобиване (да не се проявява користолюбие).
Принципът на ненасилието е основополагащ, неспазването му обезсмисля изпълнението на другите принципи. Понякога го интерпретират като „не убивай”, но това понятие е по-широко. То означава да не се причини вреда или оскърбление на никое живо същество, пряко или косвено. Не може да се мисли за нанасяне на вреда на когото и да било, не може да се произнасят думи, способни да обидят някого. Също така следва да се уважават възгледите на другите.
Заповедите на Гаутама Буда
Буда Шакямуни или Гаутама Буда (563 г. преди н.е. – 483 г. преди н.е.) е духовен учител и легендарен основател на будизма. „Пратимокша Сутра” и други религиозни трактати съдържат следните, оставени от Буда, десет заповеди:
1. Tи не трябва да убиваш никакво живо същество.
2. Ти не трябва да крадеш.
3. Ти не трябва да нарушаваш своя обет за целомъдрие.
4. Ти не трябва да лъжеш.
5. Ти не трябва да предаваш тайните на другите.
6. Ти не трябва да желаеш смъртта на своите врагове.
7. Ти не трябва да желаеш богатството на другите.
8. Ти не трябва да произнасяш оскърбителни и ругателни думи.
9. Ти не трябва да се предаваш на разкоша (да спиш в меки постели или да бъдеш мързелив, пояснява Буда).
10. Ти не трябва да приемаш злато или сребро.
Заповедите на великия Учител Исус Христос
Основните заповеди на Христос са добре известни на всички. Най-главната е - Възлюби Господа Бога с цялото си сърце и с цялата си душа.
А другата - Възлюби ближния си, както самия себе си.
Тези заповеди Христос дал като допълнение към заповедите на Моисей.
В книгата „Разбулената Изида“ заедно със Законите на Ману, Елена Блаватска привежда и нагледно показва тъждествеността между Заповедите на Буда и Христа:
„Учителю благи, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” – един човек пита Исус. – „Спазвай заповедите” – „Кои?” – „Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай.” – гласял отговорът.[Матей, XIX, 16-18]
„Какво трябва да правя, за да получа Бодхи? (тоест знание за Вечната Истина) – пита ученик своя будистки учител. – „Какъв е пътят, за да стана упасака (ученик на мъдрец)?” – „Спазвай заповедите” – „Кои?” – „Ти трябва цял живот да се въздържаш от убийство, кражба, прелюбодеяние и лъжа.” – отговаря Учителят.
(Питтакатяян, кн. III, палийска версия).
Идентични са предписанията, нали?
„Божествени Предписания; живеейки според тях, човечеството би се очистило и би се възвисило“, - прави заключение Е.П. Блаватска.
Както виждаме, основните чисти пътища на всички религии нямат различия. Само техните форми се различават една от друга. Следователно, онези, за които е важна формата, ще враждуват помежду си, а онези, които са достигнали до основите – ще се обединят върху тях.
По този начин, когато ние безпристрастно изучаваме основите на религиите и ученията, които са били дадени по различно време (делят ги не само столетия, но и хилядолетия), то се убеждаваме в единството на заповедните основи. Изводът е еднозначен: всички религии имат един Източник!
Учителите идват и си отиват, религиите се раждат и угасват, но Нравствените завети като червена нишка, може дори да се каже – като червено въже, преминават през хилядолетията на човешката еволюция. И човечеството има бъдеще, само ако се държим за това въже на Нравствения Закон!
1 Книгата Законите на Ману или Ману-смрити – известна още като Ману-самхита, Манава-дхармашастра и Законите на Ману е паметник на древноиндийската литература, древноиндийски сборник с предписания за благочестивия човек, които са му нужни при изпълнението на неговия обществен, морален и духовен дълг. Съставянето на този сборник, по традиция, се приписва на легендарния прародител на човечеството Ману. „Ману-смрити” или „Законите на Ману” е книга, написана на снскрит, която съдържа 2684 стиха (шлоки), които са разделени в 12 глави. Древният текст датира от преди повече от 4 500 г. (бел. прев.)