Закон за Кармата

Част 1

Карма-йога като път за освобождение от кармата

(продължение)

 

 В днешно време е разпространено мнението, че понятието „карма“ е дошло от Изток и винаги е съществувало само там. Така, освен във Ведите, в които за първи път се описва действието на Закона за Кармата, описанието на този Закон присъства широко и в Будизма.

Буда учeше: ако искаме да узнаем нашето минало, просто трябва да огледаме това, което сме сега, и за да видим какви ще станем в бъдеще, е необходимо да огледаме нашите сегашни действия. Т.е. това как живеем в настоящия си живот, какъв човек сме, всички обстоятелства в този ни живот, определят какъв човек сме били в предишния си живот, какви постъпки сме извършвали. А настоящият ни живот залага основата на нашите бъдещи животи(1).

Най-известна е Сутрата на Буда за кармата, в която се описват различните грехове, извършвани от хората и последствията, до които те водят в следващия живот.

„Поднасянето на храна на гладен ще стане причина за притежаване на голям запас от храна в следващия живот.

Скъперничеството и алчността по отношение на нуждаещите се, ще стане причина за голямо страдание от глад и студ поради липса на храна и дрехи в следващия ви живот.

Убийството на живи същества ще бъде причина за кратък живот в следващото въплъщение.

Изкривяването на истината ще стане причина за слепота в следващия ви живот“(2).

Понятието за карма присъства също в ученията на джайнизма:

„… когато страдам, тъжен съм, разкайвам се за нещо, слабея, намирам се в беда или изпитвам болка, причината за това съм аз, и когато друг страда по подобен начин, в него е причината за това“(3).

Описанието на този универсален Закон е намирало отражение в трудовете на много философи, писатели и дори в религиозните системи на Запада. И независимо от това, че самият термин „карма" не се употребява в тях, описанието на Закона за причините и следствията, или Закона за въздаянието, присъства у много религиозни дейци и философи на Запад.

Античният философ и учен Питагор (около 590 – 500 пр.н.е.) учил, че душата се въплъщава в материална форма, за да може да придобие нов опит и да се изчисти от грешките в предишни животи. Според философията на Питагор, човешката душа се освобождава от цикъла на повторното раждане, когато достигне богоподобната си природа(4).

Друг древногръцки философ Сократ (469 – 399 пр.н.е.) пише, че Космосът служи за обиталище на боговете. Тук, според него, се отправят душите на философите. Следователно Въздаянието им се състои в това, че техните души се освобождават от вечния кръговрат и преселението на душите, избавяйки се окончателно от необходимостта от нови телесни превъплъщения и свързаните с това мъки. Само за истинския философ, към които Сократ, естествено, отнасял и себе си, смъртта означава край на мъките и начало на вечния блажен живот. Това е, според Сократ, постигането на достъпното за смъртния човек безсмъртие. А душите на останалите хора ще се мъчат дотогава, докато не станат по-чисти, по-съвършени, по-умерени, по-разумни. Главното на този етап на избавлението от мъките е грижата за душата – пренебрегването на телесните удоволствия, които по-скоро носят вреда отколкото полза, и украсяване на душата с истинските добродетели и плодове на познанието – истината, справедливостта, свободата, мъжеството, въздържанието и други(5).

Бидейки родено в Близкия Изток, християнството е останало фундамент само за западната цивилизация. Дълго време се смяташе, че в християнството липсва знание за Закона за Кармата. И едва в последно време започнаха да се появяват данни за това, че този основополагащ Закон също е бил едно от основните положения на Учението на Христос, но по-късно е бил иззет от християнството и забравен.

В своето Послание от 27 юни 2013 г. Възлюбеният Иисус казва за това:

„Необходими бяха 2000 години на хората на Земята, наричащи себе си християни, за да започнат - поне някаква, макар и малка част от тях - да възприемат моето Учение за реинкарнацията и моето Учение за Закона за Кармата.

Ако непредубедено прочетете отново дори онези текстове от Евангелието, които са стигнали до вас, ще забележите, че тук и там са разхвърляни намеци за тези кардинални Учения. И това се разбира от всеки, който чете текста не през призмата на външното си съзнание, а с цялото си сърце.

Много неща, когато се изгубят или не им се придава достатъчно значение, са способни да доведат до невярна трактовка на самото Учение, на неговата същност.

И словата за тленния и нетленния човек стават непонятни, ако не знаете за Закона за Кармата и Закона за реинкарнацията. Също така тези слова са непонятни, ако разглеждате човека като съставен от плът и кръв, без да вземате под внимание неговата душа и Духът Божи, който присъства във всеки човек“(6).

 

В Евангелията Законът за Кармата е изразен много ясно в изказването на християнския Посветен, един от Христовите Апостоли – свети Павел: „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек това и ще пожъне“ (Гал.6:7).

Знаейки Закона за Кармата, Христос е учил на отговорност за своите мисли, слова и постъпки. „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден (Мат.12:36). „…иди първо се помири с брата си и тогава дойди и пренеси дара си. Помирявай се с противника си скоро, дорде си още на път с него…“ (Мат.5:24,25). „…и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата (Мат.16:19)(7).

В Новия Завет се говори за милосърдното отношение към ближния. „Защото, ако простите на човеците прегрешенията им и вам ще прости Небесният ви Отец (Мат.6:14). За добродетелното и грижливо отношение между хората е казано така: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, правете добро на ония,  които ви мразят и се молете за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен (Мат.5:44-45). Христос също така говори явно за Закона за въздаянието в следното си изказване“ „Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени(Мат.7:2)(7).

Ако няма видими свидетели, има невидим свидетел – Законът за Кармата. „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“ (Лука 12:2). Знаейки за силата на мисълта, Христос предупреждавал съвременниците си да постъпват и мислят справедливо. „А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си;“ (Мат.9:4). „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям, защото това е законът и пророците“(Мат.7:12)(7).

 

 

Отразяване на Закона за Кармата в руската литература

 

 

На пръв поглед изглежда, че в произведенията на световната литература, особено в руската литература, почти няма такива, в които да се споменава Законът за Кармата. Но ако не се хващаме за терминологията, а се обърнем към същността на този Закон, може да се види, че Той е намерил отражение в много произведения, в частност в произведенията на Ф.М.Достоевски и Л.Н.Толстой.

Така още в самото наименование на произведението на Ф.М.Достоевски „Престъпление и наказание“ е отразен Законът за Кармата като Закон за причинно-следствените връзки, или Закон за въздаянието.

Главният герой на романа Родион Разколников в началото на произведението се мъчи над въпроса „твар трепереща ли съм аз или имам право?“. Той мисли за великите личности, такива като Наполеон, на които всичко им е позволено и които „не се спират и пред кръвта, ако единствено тя (понякога съвсем невинна и доблестно пролята за древния закон) може да им помогне“. Той се пита може ли да пристъпи Закона, да убие човек, с други думи, да наруши една от Главните Заповеди „не убивай“, т.е. да наруши Божествения Закон. Именно този въпрос го подтиква да извърши престъпление. И след страшни душевни терзания, в края на романа той решава да отиде в полицията и да се предаде. Т.е. преминавайки през мъки, неговата душа приема Божествения Закон, който тя е отхвърлила в началото. Разколников разбира, че е извършил страшно престъпление и сам инициира действието на този Закон, той отива в полицията и се предава, за да си понесе наказанието. В самия край на произведението ние го виждаме на каторга с Евангелието в ръце. Разкайвайки се, той получава надежда за спасение.

Темата за нарушаването на Божествения Закон, възмездието, покаянието и разкаянието, е ключова в творчеството на Достоевски. Тя е засегната в друго негово произведение – „Братя Карамазови“. „Умният и загадъчен Иван се измъчва от въпроса за съществуването на Бога и безсмъртието на душата, а също от ключовия за романа въпрос – всичко ли е позволено или не всичко? Ако има безсмъртие, тогава не всичко е позволено, а ако няма, то умният човек може да се устрои в този свят както намери за добре, - такава е алтернативата“(8).

Другият голям руски писател Л.Н.Толстой се е увличал по източните мирогледни системи. Малко известно е, че Лев Николаевич е бил основоположник на религиозно-нравствено учение обединяващо религиозните възгледи на Изтока и Запада.

Е.Д. Мелко, изследователка на наследството на Толстой, ни запознава с неговата християнска етика: „Толстой пише за висшите духовни начала – Бога и душата и тяхното проявление в живота чрез Любовта. Обаче самото проявление на любовта се натъква на препятствия, коренящи се в природното битие на човека, пораждащо грехове, съблазни и суеверия, явяващи се като че ли обратната страна на любовта, затворена в кръга на личното благо. Стремежът към лично благо се проявява преди всичко, като желание за притежаване на вещи и е онзи корен на насилието, което се провокира от вещното, природното битие, защото човекът е принуден постоянно да удовлетворява своята страст към притежание, за да подкрепя с това илюзията за постигнато лично благо. Насилието се проявява като реално желание за притежаване, универсално по своята същност, и се определя от Толстой като безусловно зло именно поради универсалността на желанието за притежаване и владеене в света на вещите.

Според Толстой съвестта – това е „гласът на душата“, „гласът на онова единно духовно същество, което живее във всички хора“. Толстой се опитва да определи съвестта като висша степен на съзнаване на връзката на човека с всеобщото духовно начало. Съвестта е именно съзнаването на всеобщото духовно начало, на Бога.

Толстой създава своеобразно учение за „световната душа“, основно положение в което е разбирането, че „всички живи същества са отделени едно от друго с телата си, но това, което им дава живот е едно и също във всички“.

Съзнаването на човешкото единство и братство неизбежно прераства в съзнаване на единството на всичко живо. Източниците на това съзнаване, според Толстой, се коренят в сърцето. „Ние чувстваме със сърцето си – подчертава Толстой, че това, което ни оживява, присъства във всички живи същества“. Това чувство се проявява особено остро в момента, когато се опитваме да отнемем живота на което и да е живо същество. „Не убивай“ се отнася не само към човека, но и към всичко живо. Тази заповед е била записана в сърцето на човека, преди да бъде записана на скрижалите“.

„Всичко живо се страхува от мъчения, всичко живо се страхува от смъртта; познай себе си не само в човека, но и във всяко живо същество, не убивай и не причинявай страдания и смърт. Всичко живо иска същото, което искаш и ти; познай себе си във всяко живо същество“(9).

Малко известен факт е, че Л.Н.Толстой е направил превод на будистката притча „Карма“. В тази притча той е записал: „“Карма“ е будистко вярване, състоящо се в това, че не само типа на характера на всеки човек, но и цялата съдба в този живот е следствие от неговите постъпки в предишния живот и че доброто или злото в нашия бъдещ живот ще зависи от усилията за избягване на злото и за правене на добро, които сме направили в този живот“.

Изпращайки ръкописа на издателя, Л.Н.Толстой пояснява в съпроводителното си писмо: „Изпращам ви преведена от мен от американското списание “Open Court” една будистка приказчица със заглавие „Карма“. Тази приказчица много ми хареса със своята наивност и дълбочина. В нея особено добре се разяснява тази, често замъглявана в последно време истина, че избавлението от злото и получаването на блага, се постига само със собствени усилия, че няма и не може да има такъв способ, освен личното усилие, чрез който, да се постига личното или общото благо. Разяснението е добро по-специално с това, че веднага показва, че благото за отделния човек е само тогава истинско благо, когато то е общо благо. Щом разбойникът, излязъл от ада, пожелал благо единствено за себе си, неговото благо престанало да бъде благо, и той се провалил.

Тази приказчица като че ли осветява от нова страна двете основни, открити от християнството истини: за това, че животът е само в отричането от личността – който погуби душата, той ще я спаси – и че благото на хората е само в тяхното единение с Бога и чрез Бога – помежду си: „Както ти, Отче, си в мен, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно“ Йоан 17:21(10)

* * *

Законът за Кармата (Законът за въздаянието) е един от основополагащите Закони в нашата Вселена. Ние виждаме отражението на същността на този Закон в много религии и култури, както на Изток, така и на Запад. Обаче голямата част от човечеството не знае за този Закон. Наистина разпространението на знанието за този Закон е насъщна необходимост за по-нататъшната успешна еволюция на човечеството.

Лекцията подготви Жана Новичева

http://university.sirius-ru.net/law_of_karma/karma_02.htm

 

Използвана литература:

1.       Запорожский буддистский центр [Электронный ресурс] / Закон кармы. – Электрон. дан. – Режим доступа:   http://buddhism.zp.ua/articles/zakon-karmy.htm, свободный. – Загл. с экрана.

2.      Spiritual [Электронный ресурс] / Сутра о Законе Кармы. – Электрон. дан. – Режим доступа:   http://www.spiritual.ru/lib/su_karma.html, свободный. – Загл. с экрана.

3.      Энциклопедия Кругосвет [Электронный ресурс] /Карма. – Электрон. дан. – Режим доступа:   http://www.krugosvet.ru/?q=print/34982, свободный. – Загл. с экрана.

4.      Книги [Электронный ресурс] /Метемпсихоз и греческая философия. – Электрон. дан. – Режим доступа: http://bookz2all.narod.ru/index/0-138, свободный. – Загл. с экрана.

5.      Библиотека учебной и научной литературы [Электронный ресурс] / Сократ. Добродетель – это знание. – Электрон. дан. – Режим доступа:   http://sbiblio.com/biblio/archive/nersesyanc_sokrat/socrat4.aspx, свободный. – Загл. с экрана.

6.      Слово Мудрости-18. Послания Владык через Т.Н. Микушину. – Омск: Издательский Дом "Сириус", 2013. – 72с., цв. ил.

7.      Библия. Книги Священного Писания Ветхого и Нового Завета. – М.: Российское Библейское Общество, 1995. – 1372 с.

8.      Брифли [Электронный ресурс] / Братья Карамазовы. – Электрон. дан. – Режим доступа:   http://briefly.ru/dostoevsky/bratja_karamazovy/, свободный. – Загл. с экрана.

9.      lib.ru [Электронный ресурс] / Е.Д. Мелешко. Христианская этика Л.Н. Толстого. – Электрон. дан. – Режим доступа:    http://az.lib.ru/t/tolstoj_lew_nikolaewich/text_1490.shtml, свободный. – Загл. с экрана.

10.  lib.ru [Электронный ресурс] / Толстой Л.Н. Полное собрание сочинений. Рассказ Карма. – Электрон. дан. – Режим доступа:   http://az.lib.ru/t/tolstoj_lew_nikolaewich/text_1310.shtml, свободный. – Загл. с экрана.

  

В предишната лекция, посветена на Закона за Кармата(http://university.sirius-ru.net/law_of_karma/karma_01.htm)(на бълг.език: http://university.sirius1-bg.org/index.php/filmi/21-vuvedenie-traktovka-na-poniatieto-karma.html  - бел. на пр.), се споменава Учението от „Бхагаватгита“ за карма-йога, което Кришна дава на Арджуна. На сайта на Университета по Етика на Живота можете да видите фрагмент от филм, илюстриращ това Учение:

   http://university.sirius-ru.net/law_of_karma_films/low_of_karma_film_02.htm